3 неща, които влошават тревожността

За някои от нас тревожността е станала толкова редовен спътник, че дори не помним вече момент, в който не сме се чувствали тревожни.

И всеки човек, когото познавам, страдащ от тревожност, в даден момент започва да насочва вниманието си към начини за справяне с тревожността.

Днес искам да поговоря малко за трите неща, които виждам в практиката си, които вредят повече, отколкото помагат.

1. Безразборното приемане на произволни добавки

Тази точка може да изненада много от вас. При много хора тревожността е обвързана със здравни притеснения и оплаквания, и тъй като хроничните такива са системно пренебрегвани в милата ни родина, това често води до търсене на алтернативни източници, диети, протоколи и... добавки.

Аз нямам нищо против добавките, стига да се използват информирано и целенасочено, в идеалния вариант по съвет на практик и на базата на изследвания. Но в практиката си виждам клиенти, които пият по 15+ хапчета на ден и вече не знаят защо пият всичко това.

Сред добавките, които срещам, най-проблематични са:

Адаптогени

Чудесни в някои ситуации, но абсолютно непредсказуеми като действие. Имала съм много клиенти с неприятни реакции от ашваганда, дори от златен корен. Произходът на много от тях също е от под въпрос, а и при всички добавки съществува проблемът с пълнители и тежки метали.

Кортизолови модулатори

Глицин, фосфатидилсерин, таурин - могат да понижат кортизола излишно много, с което да повлияят на съня, енергията и настроението.

Какво ни остана?

Аз не съм диетолог или функционален медик и затова не мога да кажа "това е ок, това не е". Мога единствено да споделя какво ми споделят клиенти, страдащи от тревожност, а при тревожност нервната система функционира по различен начин.

Аз самата взимам златен корен, таурин и фосфатидилсерин от време на време, но с уточнението, че знам как ми действат и каква ми е дозата. Начинът да се установи това за всеки индивидуално е чрез тестване на само една добавка при константни условия. Това значи, ако пиете магнезий и витамин Ц, и искате да видите как ви се отразява глицинът например, да започнете с минималната доза глицин, по едно и също време всеки ден, без да спирате нещата, които в момента пиете или да започвате и други.

2. Интернет и социални медии

Разбирам, че в днешно време няма как да живеем без интернет и че социалните медии са източник на много информация, но за жалост, това е нож с две остриета. Повечето хора са хронично онлайн, което допринася за постоянното усещане, че не правим достатъчно, за да живеем пълноценен живот, увеличава сравнението с другите хора и краде от радостта в живота ни. Когато човек и без това е тревожен, последното нещо, което му трябва е ежедневното напомняне какво точно не прави като хората.

Допълнително към това, следвайки мислите и насоките на други хора постоянно допринася много за това да не можем да усетим и чуем себе си, защото постоянно се стремим към нечий друг стандарт или протокол.

Един друг аспект е въпросът не просто какво се случа, докато скролваме на телефона си, а какво не правим, защото сме във Фейсбук. Това е загубено време, което може да е прекарано в неща, които обективно подобряват тревожните мисли.

3. Липсата на движение

Основен признак на тревожността са препускащите мисли, което ни създава усещане за умора. Но често тази умора е психическа, а не физическа. Парадоксът е, че едно от нещата, които могат да укротят ума, е именно тялото да бъде по-заето от нещо.

Давам си сметка, че това е отново потенциална противоречива точка, предвид, че всички получатели на този имейл идват от групата на Рей Пийт, където тренировките са заклеймени като източник на лактат, който на теория води до всякакви "апокалиптични последици".

Истината има малко повече нюанс, почти няма изследване, което да не потвърждава, че движението се отразява добре на менталното здраве, включително и на тревожните мисли. Част от медитациите в будистките манастири, където се практикуват така наречените мълчаливи ретрийти се състоят именно от ходене, защото ходенето е билатерална стимулация, която синхронизира двете полукълба на мозъка.

В никакъв случай не апелирам към интезивни тренировки, особено при разклатено здраве, но преднамереното въвеждане на повече разнообразно движение може да има само позитивен ефект.